Memories...

Не знам по каква причина, тези дни съм се заровила във една солидна купчина спомени... от самият начин, по който се забивахме, до днешна дата...

Още от миналата година, февруари месец...

"- Ей, я не ми се плези

- Защо?

- Като останем насаме ще ти кажа...

*- Аааа, Тсу, ние май сме излишни тука..."

До онзи път, когато просто не издържах и аз поех щафетата... от там спомените във борисовата градина, южният парк и т.н. и т.н. и т.н...

Обичам те...

Нека си говорят...

Има нещо хубаво в такива сиви и скучни дни...

Стоиш си вкъщи, не излизаш никъде, мозъкът ти е в пълно полу-закърняло състояние... когато само до преди час си била бясна на всичко и всички. И кои по дяволите са те, че да ти се месят във връзката? 10 месеца минаха... 10 месеца. И пак не се научиха да не се месят. Не ми пука какво мислят, какъв бил и т.н. Аз съм си избрала да съм с него, аз му бера грижата за кусурите. А пък те ако мислят, че са повече от него и са перфектни биха могли да вземат нещо голямо и твърдо и да го... да, хайде да не съм цинична поне днес :)

Човек, който обичах ужасно много днес реши да прекрати всякакви контакти с мен. Добре, че преди още повече от година разбрах какъв е и разбрах как изобщо няма нищо общо с този, който познавах...

Знаете ли, наистина обичам този човек... този, с който съм в момента... има си лошите страни, не ми пука. В крайна сметка след като не ми пречат да съм с него не виждам проблем... харесвам си връзката, обичам всичко във нея... както и всичко в него... дозата му безпричинна ревност, дозата му мрънкане, когато ми е нервирано, дозата му арогантност... всъщност последната черта наистина я харесвам. Все пак е такъв, с този, който го заслужава.

Благодаря ти, че си единственият човек, който е бил до мен във всеки един труден момент.

Благодаря ти, че вече 10 месеца с теб съм най-щастливият човек на земята.

Благодаря ти, че ме научи да обичам така, че да имам силата да се изправя срещу целият свят, ако той е срещу нас...

Благодаря ти, че благодарение на теб знам какво искам от бъдещето.

Благодаря ти, че ми даваш възможност да те обичам...

Злоба

Не, идва ми да хвана някой и толкова злобно да го нахраня, че няма на къде...

Интересното е, че днес наистина съм изключително злобна. По-скоро зла...

Иде ми да хвана някой, който е уж на някакви скапани 19 години, а пише 'тряя някой пат да проам'... и да хвана да го тресна с един буквар по главата! Защото такъв точно видях. Мамка му, нали по-големите трябва да са по-умни, а 16 годишна пикла като мен пише по-грамотно от 20 годишен мъж... пардон, маж...

Ей, не ходихте ли в първи клас бе мама ви мръсна. Ти ПАТ ли казваш бе, келеш? А за един друг...

Аз ли съм недораслата бе? Аз ли имам комплекси бе, пикльо вчерашен? Ти ли си повече от мен бе, нещастник? Айде като си толкова отворен иди и кажи на гаджето си, че жените са курви, искащи само пари бе. И нали после ще те подпука със шамари и ще седиш и ше ревеш на рамото на мама бе, мухльо нещастен. На 18 викаш... и кво? За тия 18 години кво си направил бе, боклук? Изпраска парцала на даскалото, нали бе, прасе?

Хайде бе, ела ми го кажи всичко в очите. Айде бе.

Ъх... злоба :}

Какво, кога, как... и коя бях АЗ...

... и коя съм в момента?

Освен уж... най-вероятно... предполагам, че... себе си...

Е, в крайна сметка май стигнах до етап, в който знам наистина какво искам. И най-скромно ще кажа: Искам всичко! Да мога всичко, да знам всичко, да имам всичко...

Да мога всичко, което ще ми послужи в бъдеще в работата, в личен план... и да мога всичко, което би ми доставило удоволствие...

Да знам всичко, което би могло да ми бъде полезно и всичко, което няма да ми бъде от абсолютно никаква полза, но на мен ще ми бъде интересно...

Да имам всичко, което би направило животът ми удобен и щастлив.

Това имам предвид под всичко. Ненужни глупости тип 1001 ухажора? Не, благодаря, съседката би могла да се зарадва.

Слава като на Парис Хилтън? Благодаря, не. Искам спокоен живот без някой да ми се вре в него и да отразява всяко мое вдишване и издишване.

Лошото е, че осъзнах, че на 16 няма какво толкова значимо да направя с живота си. Предполагам, че има но не му е дошло времето...

Но имам постижение, с което се гордея - в професионален и личен план знам какво искам от бъдещето. ТОЧНО какво. Знам и, че ще дойде ден, когато ще мога да го постигна. И ще го направя.

А до тогава мога единствено да градя основите... и да бъда човек...

И светът наистина е абсурден...

Е, като за начало да са ни живи и здрави медиците, завърнали се в България...
Вчера, около 6-7 вечерта в нашият така обичан Griffin незнайно защо отново започнахме една от сериозните теми... Не знам защо, винаги се получава така, сериозността винаги се заражда там...
8 години се вдигаше шум около тези 5-6 човека. По едно време ми пукаше, наистина. Да, ама просто в един момент си казах 'Е майната му пък, с тях или без тях светът така или иначе не губи.'
Дреме ли им всъщност? Еми... не мисля. Дреме им за скапаният петрол и за скапаните им политически отношения. Факт е, че всичко това беше скапан театър заради скапаната им политика...
А всъщност реално на никой не му е пукало за семействата и за самите медици... какво изживяват и така нататък... Политическо и журналистическо лицемерие, замаскирано със 'Да, това е голяма трагедия, мдааа...'!
Добре де, признавам, след 8 години надуване на глави със вееелиииките 6 души, на които трябва да вземат паметник да им направят, успяха да ги освободят. Евала поне за това. Не, че либийците не получиха това, което искат, но айде...
Добре де, връщат ги в България. И в същото време ония ми ти там си мислят, че и тук ще ги тикнем в затвора и ще ги изтезаваме. Да бе... все едно те нямаше да го направят.
Но абсурдите не спират със глупавият протест на либийците.
Абсурдите са и тук. Колко души ежедневно умират я блъснати от кола, я убити от маниакален идиот за 4ти километър...
Инфантилни идиотчета пребиват 14 годишно момиче понеже ги била издала за джойнт видиш ли...
Възрастен човек е намушкан с нож от очевидно ненормално агресивният си съсед, като за този случай естествено е написана статийка от 2-3 изречения, забутана в някой от долните ъгли на вестника...
И на никой не му пука за това. Но в същото време се опитват да ни убедят как им дреме, че можеха да убият някакви си невинни български граждани...
Или иначе казано 'На идиот ли ти приличам или се опитваш да ме изкараш такъв?!'
А абсурдите свършват ли до тук? Не, драги, не свършват.
Скоро и Цецо Елвиса ще ни запее 'Бог е моето екстази'. Очакваме скоро: 'А ние със Исус двамата пушим коз'...
И още куп други неща заради които да не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли или да цъкаш обвинително с език...

Love of my life...

Не, сериозно, искам обяснение!

Какво направи с мен?

Как така разтопи леда в мен?

Как успя да ме накараш да се влюбя?

Мислех, че повече никога няма да го изпитам...

Господи, искам да си до мен във всеки един момент...

Липсваш ми...

Не мога да живея без теб

Не мога да дишам без теб

Обичам те...

Не ми излизаш от главата...

По дяволите, искам те...

Rise... and fall :]]

Когато сам не знаеш какво става с теб...

Когато не знаеш кой си...

Когато искаш да ти помогнат...

Помощ няма (:

Никога. И няма смисъл и да я търсиш.

Защото, мила, как очакваш сама да не знаеш какво ти е, а да получиш помощ?

Защото ако ти не знаеш какво ти е другите също още по-малко знаят. Дори тези, които те познават като дланта си. Сериозно ли? Сериозно ли мислиш, че хората имат кристални топки?

Оооо не мила, лъжеш се. Първо ще ти се наложи да разбереш себе си. А после друг да те разбере.

И по дяволите, ти наистина си била адски заблудена (:

До толкова, че дори аз не мога да те разбера...

Става нещо с теб, но какво?

Добре де, имаме напредък... разбра, че не ти пука от хорското мнение.

Ще ти се наложи сама да си помогнеш...

Сама да се оправиш...

Все някога трябваше да станеш.

Истината, мила, е че до сега беше едно разглезено хлапенце.

Което като се панираше или сгафеше друг му оправяше проблемите. Не, мила, време беше да го разбереш, че не става така...

А знаеш, че можеш. Ама не го правеше (;

А сега, мила, стъпи си на краката и спри да бъдеш това разглезено хлапенце...

Защото дразниш (;