Има нещо хубаво в такива сиви и скучни дни...
Стоиш си вкъщи, не излизаш никъде, мозъкът ти е в пълно полу-закърняло състояние... когато само до преди час си била бясна на всичко и всички. И кои по дяволите са те, че да ти се месят във връзката? 10 месеца минаха... 10 месеца. И пак не се научиха да не се месят. Не ми пука какво мислят, какъв бил и т.н. Аз съм си избрала да съм с него, аз му бера грижата за кусурите. А пък те ако мислят, че са повече от него и са перфектни биха могли да вземат нещо голямо и твърдо и да го... да, хайде да не съм цинична поне днес :)
Човек, който обичах ужасно много днес реши да прекрати всякакви контакти с мен. Добре, че преди още повече от година разбрах какъв е и разбрах как изобщо няма нищо общо с този, който познавах...
Знаете ли, наистина обичам този човек... този, с който съм в момента... има си лошите страни, не ми пука. В крайна сметка след като не ми пречат да съм с него не виждам проблем... харесвам си връзката, обичам всичко във нея... както и всичко в него... дозата му безпричинна ревност, дозата му мрънкане, когато ми е нервирано, дозата му арогантност... всъщност последната черта наистина я харесвам. Все пак е такъв, с този, който го заслужава.
Благодаря ти, че си единственият човек, който е бил до мен във всеки един труден момент.
Благодаря ти, че вече 10 месеца с теб съм най-щастливият човек на земята.
Благодаря ти, че ме научи да обичам така, че да имам силата да се изправя срещу целият свят, ако той е срещу нас...
Благодаря ти, че благодарение на теб знам какво искам от бъдещето.
Благодаря ти, че ми даваш възможност да те обичам...
