
Остане ли ми тук един приятел...
... И МОЕТО СЪРЦЕ ОСТАВА ТУК!!!
Не е ли хубаво... Да има човек, който да е винаги до теб?
На който можеш да му се изтресеш на вратата в 5 сутринта и да започнеш да му цивриш за поредната там глупост, без той да ти каже 'Патко заспала, за какви глупости ме будиш по никое време...'
Да... Да има човек, който като те прегърне да се чувстваш най-защитеният човек на земята... И който да знаеш, че би направил това, което и ти за него...
Не е ли това най-искрената обич? Тази към приятелите? Тези, който знаеш, че няма един ден да ти кажат 'Ми сори, нямам чувства вече към теб.' или пък 'Мила, намерих друга приятелка, по-добра от теб. Искам вече да съм с нея.'
Дааа... при мен са само 3ма приятелите... Приятелите в истинският смисъл на думата, не просто добри познати...
Знаете ли, за мен има разграничение между хората...
И ето как се държат хората с различни видове взаимотношения, когато се видят ^^
Познатите: Здрасти!
Добрите познати: Здрасти, как си?
Приятелите: Здрасти, как си? Ей, свободен ли си по-късно днес да се видим за по-дълго?
Добрите приятели: Ало, здрасти. Взел съм филм от видеотеката и идвам към вас, слагай пуканките в микровълновата.
Знаете ли, аз наистина имам не повече от 3ма приятели... Но по-добре малко и истински от колкото много, но фалшиви.
И да... Знам, че и те ме обичат. И чувстват същото към мен.
Знаете ли... винаги ще ме имате. Винаги ще има човек, на който да можете да се обадите в 3 сутринта и да му кажете 'Ей, Нел, тя ме заряза! Представяш ли си, намерила по-добър от мен! Ама, че кучка...'
И знаете ли...
ОБИЧАМ ВИ!!!
И по-хубаво нещо от приятелите няма...
Никога няма да ви напусна... Не и докато сърцето ми е при вас. А то винаги ще бъде там. {}