Злоба

Не, идва ми да хвана някой и толкова злобно да го нахраня, че няма на къде...

Интересното е, че днес наистина съм изключително злобна. По-скоро зла...

Иде ми да хвана някой, който е уж на някакви скапани 19 години, а пише 'тряя някой пат да проам'... и да хвана да го тресна с един буквар по главата! Защото такъв точно видях. Мамка му, нали по-големите трябва да са по-умни, а 16 годишна пикла като мен пише по-грамотно от 20 годишен мъж... пардон, маж...

Ей, не ходихте ли в първи клас бе мама ви мръсна. Ти ПАТ ли казваш бе, келеш? А за един друг...

Аз ли съм недораслата бе? Аз ли имам комплекси бе, пикльо вчерашен? Ти ли си повече от мен бе, нещастник? Айде като си толкова отворен иди и кажи на гаджето си, че жените са курви, искащи само пари бе. И нали после ще те подпука със шамари и ще седиш и ше ревеш на рамото на мама бе, мухльо нещастен. На 18 викаш... и кво? За тия 18 години кво си направил бе, боклук? Изпраска парцала на даскалото, нали бе, прасе?

Хайде бе, ела ми го кажи всичко в очите. Айде бе.

Ъх... злоба :}

Какво, кога, как... и коя бях АЗ...

... и коя съм в момента?

Освен уж... най-вероятно... предполагам, че... себе си...

Е, в крайна сметка май стигнах до етап, в който знам наистина какво искам. И най-скромно ще кажа: Искам всичко! Да мога всичко, да знам всичко, да имам всичко...

Да мога всичко, което ще ми послужи в бъдеще в работата, в личен план... и да мога всичко, което би ми доставило удоволствие...

Да знам всичко, което би могло да ми бъде полезно и всичко, което няма да ми бъде от абсолютно никаква полза, но на мен ще ми бъде интересно...

Да имам всичко, което би направило животът ми удобен и щастлив.

Това имам предвид под всичко. Ненужни глупости тип 1001 ухажора? Не, благодаря, съседката би могла да се зарадва.

Слава като на Парис Хилтън? Благодаря, не. Искам спокоен живот без някой да ми се вре в него и да отразява всяко мое вдишване и издишване.

Лошото е, че осъзнах, че на 16 няма какво толкова значимо да направя с живота си. Предполагам, че има но не му е дошло времето...

Но имам постижение, с което се гордея - в професионален и личен план знам какво искам от бъдещето. ТОЧНО какво. Знам и, че ще дойде ден, когато ще мога да го постигна. И ще го направя.

А до тогава мога единствено да градя основите... и да бъда човек...

И светът наистина е абсурден...

Е, като за начало да са ни живи и здрави медиците, завърнали се в България...
Вчера, около 6-7 вечерта в нашият така обичан Griffin незнайно защо отново започнахме една от сериозните теми... Не знам защо, винаги се получава така, сериозността винаги се заражда там...
8 години се вдигаше шум около тези 5-6 човека. По едно време ми пукаше, наистина. Да, ама просто в един момент си казах 'Е майната му пък, с тях или без тях светът така или иначе не губи.'
Дреме ли им всъщност? Еми... не мисля. Дреме им за скапаният петрол и за скапаните им политически отношения. Факт е, че всичко това беше скапан театър заради скапаната им политика...
А всъщност реално на никой не му е пукало за семействата и за самите медици... какво изживяват и така нататък... Политическо и журналистическо лицемерие, замаскирано със 'Да, това е голяма трагедия, мдааа...'!
Добре де, признавам, след 8 години надуване на глави със вееелиииките 6 души, на които трябва да вземат паметник да им направят, успяха да ги освободят. Евала поне за това. Не, че либийците не получиха това, което искат, но айде...
Добре де, връщат ги в България. И в същото време ония ми ти там си мислят, че и тук ще ги тикнем в затвора и ще ги изтезаваме. Да бе... все едно те нямаше да го направят.
Но абсурдите не спират със глупавият протест на либийците.
Абсурдите са и тук. Колко души ежедневно умират я блъснати от кола, я убити от маниакален идиот за 4ти километър...
Инфантилни идиотчета пребиват 14 годишно момиче понеже ги била издала за джойнт видиш ли...
Възрастен човек е намушкан с нож от очевидно ненормално агресивният си съсед, като за този случай естествено е написана статийка от 2-3 изречения, забутана в някой от долните ъгли на вестника...
И на никой не му пука за това. Но в същото време се опитват да ни убедят как им дреме, че можеха да убият някакви си невинни български граждани...
Или иначе казано 'На идиот ли ти приличам или се опитваш да ме изкараш такъв?!'
А абсурдите свършват ли до тук? Не, драги, не свършват.
Скоро и Цецо Елвиса ще ни запее 'Бог е моето екстази'. Очакваме скоро: 'А ние със Исус двамата пушим коз'...
И още куп други неща заради които да не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли или да цъкаш обвинително с език...

Love of my life...

Не, сериозно, искам обяснение!

Какво направи с мен?

Как така разтопи леда в мен?

Как успя да ме накараш да се влюбя?

Мислех, че повече никога няма да го изпитам...

Господи, искам да си до мен във всеки един момент...

Липсваш ми...

Не мога да живея без теб

Не мога да дишам без теб

Обичам те...

Не ми излизаш от главата...

По дяволите, искам те...

Rise... and fall :]]

Когато сам не знаеш какво става с теб...

Когато не знаеш кой си...

Когато искаш да ти помогнат...

Помощ няма (:

Никога. И няма смисъл и да я търсиш.

Защото, мила, как очакваш сама да не знаеш какво ти е, а да получиш помощ?

Защото ако ти не знаеш какво ти е другите също още по-малко знаят. Дори тези, които те познават като дланта си. Сериозно ли? Сериозно ли мислиш, че хората имат кристални топки?

Оооо не мила, лъжеш се. Първо ще ти се наложи да разбереш себе си. А после друг да те разбере.

И по дяволите, ти наистина си била адски заблудена (:

До толкова, че дори аз не мога да те разбера...

Става нещо с теб, но какво?

Добре де, имаме напредък... разбра, че не ти пука от хорското мнение.

Ще ти се наложи сама да си помогнеш...

Сама да се оправиш...

Все някога трябваше да станеш.

Истината, мила, е че до сега беше едно разглезено хлапенце.

Което като се панираше или сгафеше друг му оправяше проблемите. Не, мила, време беше да го разбереш, че не става така...

А знаеш, че можеш. Ама не го правеше (;

А сега, мила, стъпи си на краката и спри да бъдеш това разглезено хлапенце...

Защото дразниш (;

9ти Б... БИВШИЯТ!!!!

Е...

Завършихме...

И ще ми липсват... много...

Наистина, днес осъзнах какво значат за мен...

2 месеца без тях...

Ще ми липсват всички скандали и простотии...

И макар, че сме разделени на групички при проблеми с учители и директорки винаги сме били единни...

ОБИЧАМ ВИ {}{}{}{}{}{}{}

Just let me cry...

I don't use excuses

I don't ask why

It's just a breakdown

It happens all the time...

So get out of my face

Don't even try

You wanna help me...

JUST LET ME CRY!!!!!

Добре...

време беше да го направя...

Първо, не съм поглеждала блога от доста време насам...

Второ, насъбраха се много неща напоследък, които явно е време да излея някъде. Дам, от проблеми в училището от оценки до счупен прозорец с една моя прерязана вена, до това, че тези дни просто ми е адски натоварено, много напрегнато, за нищо не ми стига времето... та мисълта ми е, че започвам и на Боян да си го изкарвам.. И за това постоянно се караме напоследък, но сега му обясних как стоят нещата... важното е, че ме разбра, въпреки, че трябваше по-рано да го направя.

И сестра ми се роди. на 12.06. Венелина...

Днес си проведохме с Боян наистина хубав разговор... за нещата от живота, за това какво е направил за мен, за грешките, които съм допуснала и това как и от това съм извличала полза... Няма минус без плюс и обратното ((:

Осъзнах и защо мразя диктаторите... защото самата аз съм такава (: Не е много за хвалба, но...

И въпреки, че мразя повечето с моето поведение не знам защо с него си паснахме толкова много...

Знам само, че преди съм се справяла с трудностите. Ще се справя и сега (:

Защото МОГА...

Поплаках си едно хубаво, време беще да излезе всичко това, което насъбирах...

А сега нека борбата започне...

MAIDEN MAIDEN MAIDEN MAIDEN...

04.06.2007

Още не мога да повярвам, че се случи...
Не мога да повярвам, че бях там...
От години да ми е мечта да дойдат...
И го направиха...

Дарки, помниш ли какви разговори водехме?
- Мейдън ще дойдат!
- Да, ама без Брус!
- Не, ще дойдат СЪС Брус!
- Или няма да дойдат или ще са без Брус!
- Ти ще видиш, като дойдат, че съм била права...

Еххх... излязох права ^^
Особено на Fear Of The Dark, The Number Of The Beast && The Trooper какво стана... ах мали майку!!!
Но вчера го казах - повече не ми трябва - на най-великият концерт, на най-великата група с най-добрите ми приятели!
Този ден не го заменям за нищо на света...
Да, бях прегракнала, боляха ме краката, изобщо такова ми се таковата...
Но това бяха МЕЙДЪН!!! И НЕ СЪЖАЛЯВАМ...!!!

Nobody...

Няма никой до теб

Сам си през нощта... Дори не знам как се чувствам...

Не е лесно да зарежеш повечето, които обичаш.

Но те си го изпросиха...

Най-вече той...

9 месеца... имаше шанс да се върне. Имаше шанс през тези няколко седмици да ми се извини...

Той не пожела. Добре. Негов проблем. Аз търпях достатъчно.

А търпението ми не е безкрайно...

Сега имам точно 3ма човека, на които мога да се опра.

МАЙНАТА ИМ НА ДРУГИТЕ!

Поне от тях няма да чуя 'майка ти да еба, курво'...

Да, ще ме боли при спомена за тях...

Но те така п0желаха...

Не, всъщност не ми пука...

Единствено искам да се махна от тук...

Да изляза навън...

Смърт... невинност... болка...

Главата ме боли

Сърцето ми кърви

Какво да споделя ли?Е гадно е!!! Да, живота е скапан. ФАКТ!И да вярвам на оня ненормалник горе на небето?ДА БЕ ДА!!! ШЕ ИМА ДА СЕ НАДЯВА!!!Мамка му, с какво заслужават малки дечица да умират беее? С КАКВО?!?!?!??!Какво толкова лошо направиха? Гледаш го, едно невинно такова, усмихнато, изпълнено с живот...После го няма... ЗАЩО БЕЕЕЕ ;(((И не, не говоря само за Дарина... защото всеки ден умират деца...

http://vbox7.com/play:5685754d

Когато детето стигне до небето, само тогава се сещате за него... ;( {}

In love? Or maybe... NOT

Дам... щастлива съм...

Първо страхотно събуждане... с един простичък СМС...

'Добриутру мила моя {}'

Ех, колко хубаво звучи... ^.^

А днес ми каза 'Въпреки всички твои кусури искам да прекарам остатъка от живота си с теб'

Еххххххххх... А най-странното е, че аз дори не помислям вече за друго момче...

Не, най-сериозно...

А утре...

Утре ще преподавам по психология... хах... :

(Not) Together

Гледаш ги... заедно...

Млади, щастливи... перфектната двойка. Идеални един за друг.

От колко време са заедно? Сигурно връзката им е перфектна.

Да, ама те нямат връзка ^.^ Fun, а?

Нем, всъщност в началото нямаха. После за една бройка да имат...

Всъщност проведе се следният диалог:

Тя: Знаеш ли, май ми липсва само връзка... но не просто приятелска...

Той: Че нали си имаш мен? Абе... знаеш ли какво?

Тя: Какво?

Той: Дай това да го направим официално! Най-сериозно говоря

Тя (леко объркана) : Ъ... ами... добре 0.о

Чувството беше странно...

И след 2-3 часа доведе до

Той: Знаеш ли, странно е...

Тя: И на мен, някак си не мога да свикна с мисълта, че сме заедно.

И скъсаха.

Не, отношенията им са същите. Просто пак не са заедно официално.

Леле, наистина беше странно ^.^

Един приятел...

Остане ли ми тук един приятел...

... И МОЕТО СЪРЦЕ ОСТАВА ТУК!!!

Не е ли хубаво... Да има човек, който да е винаги до теб?

На който можеш да му се изтресеш на вратата в 5 сутринта и да започнеш да му цивриш за поредната там глупост, без той да ти каже 'Патко заспала, за какви глупости ме будиш по никое време...'

Да... Да има човек, който като те прегърне да се чувстваш най-защитеният човек на земята... И който да знаеш, че би направил това, което и ти за него...

Не е ли това най-искрената обич? Тази към приятелите? Тези, който знаеш, че няма един ден да ти кажат 'Ми сори, нямам чувства вече към теб.' или пък 'Мила, намерих друга приятелка, по-добра от теб. Искам вече да съм с нея.'

Дааа... при мен са само 3ма приятелите... Приятелите в истинският смисъл на думата, не просто добри познати...

Знаете ли, за мен има разграничение между хората...

И ето как се държат хората с различни видове взаимотношения, когато се видят ^^

Познатите: Здрасти!

Добрите познати: Здрасти, как си?

Приятелите: Здрасти, как си? Ей, свободен ли си по-късно днес да се видим за по-дълго?

Добрите приятели: Ало, здрасти. Взел съм филм от видеотеката и идвам към вас, слагай пуканките в микровълновата.

Знаете ли, аз наистина имам не повече от 3ма приятели... Но по-добре малко и истински от колкото много, но фалшиви.

И да... Знам, че и те ме обичат. И чувстват същото към мен.

Знаете ли... винаги ще ме имате. Винаги ще има човек, на който да можете да се обадите в 3 сутринта и да му кажете 'Ей, Нел, тя ме заряза! Представяш ли си, намерила по-добър от мен! Ама, че кучка...'

И знаете ли...

ОБИЧАМ ВИ!!!

И по-хубаво нещо от приятелите няма...

Никога няма да ви напусна... Не и докато сърцето ми е при вас. А то винаги ще бъде там. {}

Come and destroy me...

If you can... >:]

Ей, ти...

Наистина ли мислиш, че ще ни смажеш?

Наистина ли мислиш, че ще ни победиш?

Ти си само един... при това само едно нищожество...

Ей, ти...

Не знаеш ли, че мнозинството печели?

Не осъзнаваш ли, че си сам?

А че зад гърба на всеки от нас има още трима?

Ей, ти...

Къде си тръгнал да ни плашиш? Нима не знаеш, че ако сме заедно ще те смажем?

Ей, ти...

Виж се. Ти не представляваш нищо. Ние дори отделно сме ЛИЧНОСТИ. Ние нямаме само физическа сила. Ние имаме и ум. Единство. Един сгънат юмрук. Който няма да се разгърне. Не и докато ти опитваш да представляваш подобие на заплаха. Че и много след това.

Ей, ти...

Внимавай какво ми пожелаваш. За да не се случи за теб.

Не ме познаваш явно...

Не осъзна ли каква съм? Ако беше нямаше да си губиш времето...

Ей, вие...

Нали знаете, че няма да ви оставя? Нали знате, че докато ме има ние ще сме едно цяло? И че докато ме има винаги ще бъдем заедно?

Ей, вие...

Знаете, нали? Знаете, че никой не може да бъде заплаха за нас.

4 в 1... Защото никой не може да ни разбие.

Борба и единство...

Ей, вие...

ОБИЧАМ ВИ!

Мило мое АЗ!

Прекрасен ден...

Наистина прекрасен...

Станах в 8, пак не можах да се наспя, но по дяволите, заслужаваше си!!!

Спомням си когато видях най-добрата ми приятелка... Как я прегърнах и се смях и щях да се разплача от щастие...

Колко беше хубаво да оплюем някои хора, да се върнем към спомени, за които не знаем да се радваме ли, че са се случили или да плачем, че са свършили, да се посмеем на изцепките, които сме правили...

Наистина, времето мина адски бързо...

- А помниш ли 16.08?

- Помня... Спомням си всичко от 'Ооо това ли е Нел?' до 'Мило мое АЗ!'

Наистина мила, обичам те...

Помниш ли... та ти всичко помниш (:

Ех, а нощите когато не заспивах и ти надувах главата?

По дяволите, Цъф, как може толкова да те обичам?

Е жалко, че трябваше да се качиш на влака... Но пак ще се съберем... защото...

'Ръцете може да са разделени, но сърцата още са заедно'

Поздрави: Твоето мило АЗ!

Passion

Защо изгаряш тялото ми?
И защо пробуждаш в мен някакви животински инстинкти...

По дяволите, подлудява ме!

Наистина не мога да му устоя!

Не съм влюбена, не падам по него, но по дяволите, вече не мога да го спра в нито един момент, не мога да спра целувките му, не мога да спра онова хапане, което ме кара да изтръпна... не мога...

И когато е с мен ме кара да го желая със всяка една мъничка частичка от тялото си...

А когато вечерите са най-хубави се налага да се разделяме... Пху >.<

ОМГ а аз психясвам. Имам чувството, че една приятелка е до мен и ми говори... Сид, Сид, до къде я докарахме...

От къде Сид? Скъъъъъпи хора ((:

ПО ДЯВОЛИТЕ, ИСКАМ ГО!!!

Depress...

Как да му откажа като още го обичам

И за щяло и нещяло след него тичам...

Малко видоизменен текст... но нищо...

Мразя ги... но ги и обичам...Как може някой, който ти казва, че те обича да те наранява толкова много......

Съзнателно...

Курва съм била... НЕКА! Поне има кой да ме погледне.

И другия... а ми беше приятел...

Не... и двамата уж ми се водехте такива...

А в рамките на 24 часа ми наговориха куп неща, които знаеха, че ще ме наранят...

И съм 100% сигурна, че единия е наговорил куп други неща на другия за да ме нарани и той...

Няма значение...

...Аз ще им го върна!

Rain and kisses

И да... пак бях с него...

Жалко, че не заваля още по-силно...

Щеше да е хубаво...

Но да, и без силен дъжд, а просто лек дъждец пак беше прекрасно...

Чак изтръпнах...

Обожавам нежните изпълнени с чувство целувки...

Влюбена? Не.

Да го харесвам? Не.

Просто... НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ!

И в същото време да ме кара да се чувствам така...

Ах, гадино (:

И усетих, че много ми се е вдигнал критерият за целувките...

Благодарение на него (:

Мепесарче такова...

Гадинке гадна...

Обичам те (:

... Братче мое (не истинско уа!!) {}

Smile... :))

Усмивка...Колко е хубаво да я получиш...Реших да затворя прозореца и видях един съсед...Приятел на дядо... Не много възрастен, има близначки 1 или 2 години по-големи от мен...Едно време те тримата бяха неизменна част от живота ми...

Здравей, съседе!(:

И ми се усмихна...

И на фона на това прекрасно време, и това слънце и една усмивка...

Прекрасен ден...

Впечатлена съм...

Наистина (:

Само усмивки днес... и това спокойствие... едно щастливо спокойствие...

Може би животът не е толкова лош.. (:

До вчера виждах света

но днес си махнах очилата в които живях

Къде не търсих чудеса

сега разбрах цвета

за който одавна мечтах

Еdit: В усмивката на това момиченце виждам усмивката на един човек... {} Слънце мое (: {}{}{}

Жалко е...

Дам... всичко в този свят вече до такава степен се е изкривило, че хората са се превърнали в чудовища, а чудовищата направо в благородни същества в сравнение с нас...

Всичко ли е пари?

Те ли те правят човек...

Е, явно да!

Добре де, да си имат милиончетата, защо трябва да тъпчат тези, които ги нямат?

Неее... не говоря за себе си. Говоря за един приятел, който ми сподели някои неща. И се замислих...

Винаги съм била материално осигурена повече от добре. Но какво?

Не съм тъпчела другите заради това. Не съм смятала, че съм по-човек от другите. Но явно другите мислят, че нямаш ли пари, значи си загубеняк.

Обществото ни е болно. Изкривено. Аморално. Но от какво се е разболяло?

От алчност. Със сигурност. От страх? Твърде възможно.

Истината е, че всеки се опитва да оцелее. И това, което му пречи е готов да го унищожи. Да, но какво са виновни хората без пари?

Дааа... виновни са, понеже както се казва 'тихата вода е най-дълбока'. Връзката между тези 2те неща? Сега ще ви кажа...

Виждате едно момче, с адски невзрачни дрехи. Но с невероятен ум. С такъв начин на изразяване, с такъв чар, че момиче трудно ще му устои.

Даааа, ама това представлява голяма заплаха за новобогаташчетата! Че ето, те с гъзарските прически и многото пари не могат да ги спечелят.

Целта? Да се смачка самочувствието на въпросният човек без пари! Да се смачка като личност. В момента в който това стане той вече не представлява заплаха.

Друга причина? Ами пак страх. Жажда за показност и власт.

'Ето, вижте ме, аз съм с повече пари от тоя и следователно съм по-добър от него. На малкият ми пръст не може да стъпи. Я да го унижа малко, че да видят другите какъв съм пич и как такива лекета са ми в краката.'

Жалкото е когато 'жертвите' позволяват това отношение. Когато и те започнат да мислят, че не стават за нищо.

Знаете ли... един приятел каза 'Може да съм беден материално, но съм много по-богат от богаташите. Защото имам страхотни приятели и хора, които ме обичат. И защото умея да се забавлявам и без 100 лева в джоба.'

Ех, Сид... де да мислеха всички като теб...

Free again...

Сама...

Вече не съм с него...

Вече съм сингъл...

Да видим до кога ((:

Олекна ми. Край на скандалите, край на опъването на нервите ми. Той сам си го направи. Сам направи така, че да тегля чертата...

Ех... сега вече мога да правя с който каквото си поискам

...

Без никакви угризения.

Още днес ще го отпразнувам. 5 месеца. И какво от това? Щастлива съм...

Свободна...

и с 3 по математика :Р

красота ((:

Искам вече навън... искам... искам искам искам!

А вече трябва да се оправям...

Iio - Rapture

Хах, тва слушам.

Толкова ми е спокойно... и този път... наистина... КРАЙ!

Този път ще държа на думата си. Никакво съжаление.

Не и аз. Не и този път.

Ех, щастлива съм... ((: От кога не бях чувствала тази свобода... ((:

Страшно е...

... Когато осъзнаеш, че си сам. Че имаш само двама приятели... а всичко останало дори не са добри познати. Все пак на добрият познат ще му кажеш 'Хайде на кафе!' или 'Ей, хайде да се разходим.'

А сега най-добрите ми приятели ги няма...

Колко трябва да крия, че съм разочарована от теб? За пореден път... Казах ти... престани. Така е гадно... Аз казвам всичко, а ти нищо. Толкова ли не знача нищо за теб? С какво съм заслужила това? Кажи ми... с какво? Омръзна ми да научавам всичко за теб от трети човек... Нищо... ще го запомня. И колкото и да те обичам... Аз ще ти го върна...

Не ми се стои вкъщи мамка му. Толкова е хубаво времето навън... А уж най-добрата ми приятелка даже не се сеща за мен... ЦЯЛ ДЕН!

Те ще видят... аз ще им го върна... ще съжаляват...

... Че природата ме създаде толкова проклета...

Няма ги любимите ти хора, няма ги усмивките...

Остава ти само музиката и поредната простотия, която надраска за някакви секунди...

Самотата е страшна... гадно е когато искаш да си сам, а не те оставят на мира...

... Но е двойно по-лошо да не искаш да си сам, а никой да не се сеща за теб...

Уморена съм...

... От лицемерие

... От дни, минаващи без капка настроение

... От сивото ежедневие

... От напрегнати дни в училището

Уморена съм дори... от почивките... за какво са ми? Не ги искам.

Искам постоянно вършене на нещо. Искам навън. Искам с брата. Искам да се смея... а съм уморена дори от усмивките...

Уморена съм и от лъжи и то от човек, който твърди, че ме обича...

Уморена съм даже и... от самата умора...

Странно е...

...Как вечер, започваща по крайно досаден начин може да завърши така...

Дам... бях с брата... който не ми е много брат, ама айде... В началото нямахме какво да си кажем... И изведнъж започнахме да говорим... Е... почти... не беше само говорене... Странно беше как ме награбваше и започваше да ме целува все едно от това му зависи живота... И всъщност... наистина беше хубаво. Да, и преди се е случвало, но някак си... този път имаше нещо по-различно (: :) Може би бях забравила какво е... едва ли. Как може някой, в който дори не си влюбен да те накара да се чувстваш толкова желан само от една целувка? Как може да го прегръщаш и целуваш със някаква невероятна страст, а той... Той да отговаря със същото (: :) Усещането е странно...

...Но не искам да го променям :))

*Happy*

Everybody in the house of love
Everybody in the house of love
One love, one God
Everybody in the house of love

Лалала... Не мога да спра да я слушам, има нещо адски зарибяващо ((;

Беше гаден ден, определено. Невероятно е как такъв ужасен ден може да завърши по такъв хубав начин... ((: И то без видима причина (: :)

Уморена съм... но не ми се спи. И не мога да си сваля усмивката от лицето. Но този път истинска, изпълнена с положителна енергия и блясък в очите усмивка. Защо да се задълбаваш в проблемите, след като можеш да си пуснеш някоя разпускаща песен и да си поговориш с някоя личност, която харесваш. А защо не и да си щракнеш няколко снимки...

И ми се чете... А ме мързи ((: :)) А на кой му пука?

Болят ме всички възможни дихателни пътища... И пак на кой му пука?

Не и на мен... А от кога не се бях чувствала толкова щастлива и свободна... ((: :))

And I miss you... Like the desert miss the rain...

Чудя се... как може един човек да ми липсва толкова много? Вчера не го бях чувала и виждала, днес едва ли ще го видя.. А ме боли толкова много, че едва си поемам дъх... И както ме боли и както искам да заплача... Не мога! Сълзите просто не ми идват. А от това най-много боли. Чудя се защо почти никога не мога да плача... Но не ми остава друго, освен да се усмихвам... А няма пред кой да се крия, че съм тъжна. Боли... и преспокойно мога да се намръщя... Тогава защо се усмихвам? Може би за да прикрия болката пред самата себе си... може би за да се справя по-лесно... А може би някаква трета причина, която не мога или не искам да открия... Не знам... иска ми се просто всичко да седи както беше преди...