
Прекрасен ден...
Наистина прекрасен...
Станах в 8, пак не можах да се наспя, но по дяволите, заслужаваше си!!!
Спомням си когато видях най-добрата ми приятелка... Как я прегърнах и се смях и щях да се разплача от щастие...
Колко беше хубаво да оплюем някои хора, да се върнем към спомени, за които не знаем да се радваме ли, че са се случили или да плачем, че са свършили, да се посмеем на изцепките, които сме правили...
Наистина, времето мина адски бързо...
- А помниш ли 16.08?
- Помня... Спомням си всичко от 'Ооо това ли е Нел?' до 'Мило мое АЗ!'
Наистина мила, обичам те...
Помниш ли... та ти всичко помниш (:
Ех, а нощите когато не заспивах и ти надувах главата?
По дяволите, Цъф, как може толкова да те обичам?
Е жалко, че трябваше да се качиш на влака... Но пак ще се съберем... защото...
'Ръцете може да са разделени, но сърцата още са заедно'
Поздрави: Твоето мило АЗ!

No comments:
Post a Comment