And I miss you... Like the desert miss the rain...

Чудя се... как може един човек да ми липсва толкова много? Вчера не го бях чувала и виждала, днес едва ли ще го видя.. А ме боли толкова много, че едва си поемам дъх... И както ме боли и както искам да заплача... Не мога! Сълзите просто не ми идват. А от това най-много боли. Чудя се защо почти никога не мога да плача... Но не ми остава друго, освен да се усмихвам... А няма пред кой да се крия, че съм тъжна. Боли... и преспокойно мога да се намръщя... Тогава защо се усмихвам? Може би за да прикрия болката пред самата себе си... може би за да се справя по-лесно... А може би някаква трета причина, която не мога или не искам да открия... Не знам... иска ми се просто всичко да седи както беше преди...