Страшно е...

... Когато осъзнаеш, че си сам. Че имаш само двама приятели... а всичко останало дори не са добри познати. Все пак на добрият познат ще му кажеш 'Хайде на кафе!' или 'Ей, хайде да се разходим.'

А сега най-добрите ми приятели ги няма...

Колко трябва да крия, че съм разочарована от теб? За пореден път... Казах ти... престани. Така е гадно... Аз казвам всичко, а ти нищо. Толкова ли не знача нищо за теб? С какво съм заслужила това? Кажи ми... с какво? Омръзна ми да научавам всичко за теб от трети човек... Нищо... ще го запомня. И колкото и да те обичам... Аз ще ти го върна...

Не ми се стои вкъщи мамка му. Толкова е хубаво времето навън... А уж най-добрата ми приятелка даже не се сеща за мен... ЦЯЛ ДЕН!

Те ще видят... аз ще им го върна... ще съжаляват...

... Че природата ме създаде толкова проклета...

Няма ги любимите ти хора, няма ги усмивките...

Остава ти само музиката и поредната простотия, която надраска за някакви секунди...

Самотата е страшна... гадно е когато искаш да си сам, а не те оставят на мира...

... Но е двойно по-лошо да не искаш да си сам, а никой да не се сеща за теб...