...Как вечер, започваща по крайно досаден начин може да завърши така...
Дам... бях с брата... който не ми е много брат, ама айде... В началото нямахме какво да си кажем... И изведнъж започнахме да говорим... Е... почти... не беше само говорене... Странно беше как ме награбваше и започваше да ме целува все едно от това му зависи живота... И всъщност... наистина беше хубаво. Да, и преди се е случвало, но някак си... този път имаше нещо по-различно (: :) Може би бях забравила какво е... едва ли. Как може някой, в който дори не си влюбен да те накара да се чувстваш толкова желан само от една целувка? Как може да го прегръщаш и целуваш със някаква невероятна страст, а той... Той да отговаря със същото (: :) Усещането е странно...
...Но не искам да го променям :))
No comments:
Post a Comment