Жалко е...

Дам... всичко в този свят вече до такава степен се е изкривило, че хората са се превърнали в чудовища, а чудовищата направо в благородни същества в сравнение с нас...

Всичко ли е пари?

Те ли те правят човек...

Е, явно да!

Добре де, да си имат милиончетата, защо трябва да тъпчат тези, които ги нямат?

Неее... не говоря за себе си. Говоря за един приятел, който ми сподели някои неща. И се замислих...

Винаги съм била материално осигурена повече от добре. Но какво?

Не съм тъпчела другите заради това. Не съм смятала, че съм по-човек от другите. Но явно другите мислят, че нямаш ли пари, значи си загубеняк.

Обществото ни е болно. Изкривено. Аморално. Но от какво се е разболяло?

От алчност. Със сигурност. От страх? Твърде възможно.

Истината е, че всеки се опитва да оцелее. И това, което му пречи е готов да го унищожи. Да, но какво са виновни хората без пари?

Дааа... виновни са, понеже както се казва 'тихата вода е най-дълбока'. Връзката между тези 2те неща? Сега ще ви кажа...

Виждате едно момче, с адски невзрачни дрехи. Но с невероятен ум. С такъв начин на изразяване, с такъв чар, че момиче трудно ще му устои.

Даааа, ама това представлява голяма заплаха за новобогаташчетата! Че ето, те с гъзарските прически и многото пари не могат да ги спечелят.

Целта? Да се смачка самочувствието на въпросният човек без пари! Да се смачка като личност. В момента в който това стане той вече не представлява заплаха.

Друга причина? Ами пак страх. Жажда за показност и власт.

'Ето, вижте ме, аз съм с повече пари от тоя и следователно съм по-добър от него. На малкият ми пръст не може да стъпи. Я да го унижа малко, че да видят другите какъв съм пич и как такива лекета са ми в краката.'

Жалкото е когато 'жертвите' позволяват това отношение. Когато и те започнат да мислят, че не стават за нищо.

Знаете ли... един приятел каза 'Може да съм беден материално, но съм много по-богат от богаташите. Защото имам страхотни приятели и хора, които ме обичат. И защото умея да се забавлявам и без 100 лева в джоба.'

Ех, Сид... де да мислеха всички като теб...